автор: filantrop

Щом нишките във време уловени,
износват разстояния до мене,
и хоризонтът в отговор се мести,
усещам се,ваятел на деня си.

На сън катеря свои си баири.
Пътечки в низините ме завръщат,
а там е топло, тихо и запея ли
по върховете ми,орлите ме напускат.
Не е раздяла.Само време,
в което сме на два съседни бряга,
но почне ли просторът да уляга
и теснотия избора пристяга,
събираме се пак така на прага,
различни, във единството на впряга.


Потъне ли светът във дрямка,
далеч от шумовете на тълпата
в съгласните на тишината,
ваятелите на деня възстават.