автор: osi4kata

Играя във Живот и
съм Звезда...,
а публиката леко е клюкарска.
Намира корист в моята тъга,
притворство - в чистата ми благодарност.
Играя си Живота.
И горя
във пладнето на моята пиеса,
а публиката гледа отстрана
и ръкопляска, сякаш ме харесва.
И се замислям -
нямат ли Живот
слуХтящите,
капризни елементи
на този публичен компот
от зрели сливи и агенти...