автор: papacot

Мъжът й умря на волана на автобуса. Инфаркт. Но спаси пътниците, като го плъзна странично в ограда. После тя замина за Гърция. Днес я погребват.
Съседи са ни. Резата беше най-добрият човек, когото съм познавал. След работа само се ослушваше някой наоколо върши ли нещо в двора си. И притичваше да помага. Не искаше нищо в отплата. Най-много да го почерпят с домашна ракийка. Това му стигаше и хартисваше.
Когато бях дете, получих подарък от родителите си.
Един от онези сгъваеми велосипеди. Тъкмо се бях научил да го управлявам. Изведнъж, както се бях засилил към къщи, пред тяхната порта припна шестгодишната им дъщеря Дженета. Опитах да спра. Една ръкохватка на кормилния лост се заби в гърлото на момиченцето.
Резата не показа никаква лошотия към мен. Втурна се към телефона и извика линейка.
Днес Дженета плаче. Вие. Нейната мила майчица е докарана от Гърция в дървена кутия.
След смъртта на съпруга си, Мага направи всичко, което е по силите й да помага на семейството си като емигрант. Чистеше къщи на богаташи, спестеното изпращаше в българския си дом. Взе в Гърция и по-голямата си дъщеря Фатима.
Докато дойде времето да се пенсионира.
Времето е тук, но Мага не успя да получи първата си пенсия.