автор: desert_inrose

Лятото ми е неделята в сезоните.
Не сея планове, не мисля: ще покълват.
По мен валят предишните положени
усилия и грижи. Грее. И не мръква.
Защото слънцето е много близо вече,
сърба от живителните земни сокове.
Не си отива дълго. И препечен
става хлябът. Солта полепнала отгоре е.
Прегарят дъхаво тревите, до златисто.
Който беше сял, е ред да жъне.
Врабчетата се плискат бодро в житото.
И мравки край крачетата им бързат.
За никъде не бързам аз. Неделя е.
Не мога даже стъпка да помръдна.
Отлежава материалът ми за предене.
И пАри. По корем ще се обърна.