автор: Kostovski

Отвъд хоризонта, там где сме родени,
в свят на привличане и чудеса.
Безгранично блуждаещи са мислите ни.
За раздяла камбаната зазвъня.
Надолу по блатистият път,
дали още се срещат на този кръстопът?

Имаше дрипава група, която ни следваше по петите.
бягахме от времето, преди то да ни вземе мечтите.
Живота чужд по пътя погребвахме ние.
Осъждайки нашият в земята да гние

По-зелена беше тревата.
По-ярка бе светлината.
C приятели наоколо,
в нощите на чудесата

На шеметната височина, с неразвятия флаг,
достигнахме нашият мечтан свят.

От амбиция и желание обременени
и със глад незадоволен.
Към хоризонта се взират очите ни уморени.
По пътя, по който вървяхме толкова дълго време.

По-зелена беше тревата.
По-ярка бе светлината.
Вкусът бе по-сладък
C приятели наоколо
в нощите на чудесата
Блести във утрото мъглата
А водата тече
към безкрайната река
Завинаги във вечността