автор: katbalu

Морето го прегръща и му пее,
а Драконът отдавна в него спи.
Гърбът му е обрасъл във постеля
от китни двори, улици, гори...

Той- Драконът сънува аргонавти
и плува в преживяни светове
в крилете му танцуват водорасли,
съдби моряшки, котви, богове...
Познахте ли го- варненската Гала
излегнат в залива, под залеза ленив
последен лъч- зеницата му пламва,
доказвайки, че Драконът е жив.
Така от векове поглъща всичко-
свидетел на всемирния потоп,
видял как Рая се превъръща в нищо
и после в нищото пак стъпките на Бог.
Посрещна Одисей, дари му руно,
и с рога на Дарзалас го пои.
На македонските царе дари съпруги,
на Лизимаха, златото укри.
Изпъшка под юмрука на Атила
под тропота на ханските коне
хареса Аспарух- дари му сила
намрази Калоян с онуй клане!
Днес пак си дреме в нощните окови
в опашката му свита Варна спи.
Нали е Дракон- може да отплува,
но някакси все тук му се стои..