автор: erka

Не съм момичето на лятото.
...не бях...
...и знам, че пак на сутринта ще ме отмине,
макар косите ми да ронят цвят на плаж
и в погледа ми приливите да тежат от синьо.

Дори нарочно боса да настъпя ризата
с десЕн на бриз разхвърлял шепа миди,
то ще я дръпне да изтръска непреодолимото
от стъпалата ми - до минало протрити.

И ще се скрие зад скалите без... да е раздяла,
загърнато в хавлия от крила на гларуси -
в очите ми към отливи ще запълзи водата,
до болка, наслояваща солта в миражи.

Ще се завърна прежадняла от море за Есен,
чекирала наместо куфар самотата си...
Не съм момичето на лятото.
Не бях.
Не ще съм.
Октомври тъпче в зимен сак душата ми.