автор: veronikas

Господ не е виновен.
Дори не съм го виждала.
Аз си правя избора.
Аз си нося съдбата.
Аз изкорених тревата,
дето поливах с години.
Аз заключих вратата,
изхабена от скитане.
Аз си ковах кръста.
И си го нося.
Назад не се връщам.
Лея си нови гвоздеи.
Господ не ми е минало.
Дори не ми е и бъдеще.
Земята, която настъпвам,
все ме тегли към себе си.
Все по ми малеят
мои и чужди надежди.
Всичко ще остарее,
за да се ражда ново.
Господ не ми е длъжен.
И аз също - никому
и съм вечно усмихната.

Аз така искам.