автор: mariaNE

Колко пъти съм те искала на ум,
и колко пъти съм скъсявала дистанции.
Като ничия във твоят скучен филм,
сега стоя пред теб прегърнала пространството.

И вървя напред без шанс да се завърна,
свиквам бавно със елмазеният ръб.
Ти си всичко! Аз в какво да се превърна,
във живота който нямаш, или в път?

А под черните ми вежди стана тясно,
и очите ми преливащи от гледане
не успяват да намерят твойто място,
и разстрелват всичко в мен за отмъщение.

Като рана симетрично разположена,
по екваторната шир на твойта длан
сега очаквам твоят избор на докосване,
без значение до колко ще си сам.

И в насрещното движение от грешки,
убивам себе си с последният куршум
и знам, че рано или късно всички пешки
се превръщат във царици...но на ум.