автор: Albatros

Ако се питаш как съм, съм добре.
За мен недей да мислиш твърде много –
ще си постеля старото сетре
и ще потъна – в сън дълбок на йога.

Ще засънувам твоите коси
и твоята убийствена походка,
как идеш ми в тревици из роси –
роси, по-бистри и от финска водка.

Мен в София не ме е вече страх.
Денят ми беше хепиенд на кино.
В Горубляне накефих се на мах –
пях „Let it be” със Веселин Маринов.

В една пресечка, май бе „Три уши”,
ме сгазиха скинари на талази,
но родната полиция реши,
че вече няма смисъл да ме пази.

И върху мене легна черна нощ –
раздра се мракът – дрипава жалейка.
И името ти издълбах със нож
във парка на една самотна пейка.

Така поне седиш край мен в нощта.
Край нас щурчето къса седма струна...
И, ако Бог реши, на заранта
ще дойда тихо – и ще те целуна.