автор: thestranger

Любов като нашата трудно умира,
не би се стопила, тъй както снега.
Дори болка и яд вътре в мен да пулсира,
без обичта ти се чувствам самотна сега.

Все по-често ми липсва душата ти нежна,
понякога сякаш те виждам пред мен.
И макар че раздялата бе неизбежна,
без да мисля за теб не минава и ден.

Всяка нощ си в съня ми и чувам гласа ти
как "обичам те" шепне в тъмата.
Ти преди ми го казваше хиляди пъти,
а сега съм за теб непозната.

И двамата толкова грешки простихме,
че се оплетохме в клетви и думи.
Най-чистите чувства с измами убихме,
но знай, че безсмъртна е любовта помежду ни!