автор: thestranger

Защо във пълния със злоба свят
и ние от доброто се отричаме?
Нима си мислим, че живеейки във ад
любов и благодарност ще привличаме?

Защо потъпкваме и мъничкото гордост,
забравена дълбоко вътре в нас?
Защо към другия отнасяме се с подлост -
сърцето си не слушаме, а лошата страна на вътрешния глас...

За толкова години изживяни
и толкова изстрадали сърца
защо разравяме отново стари рани
и натъжаваме усмихнати лица?

Защо е тази болка във очите
и този поглед, взрян във тъмнината?
Защо вместо разходка под звездите,
избираме сълзите и тъгата?