(Из дневника на един столичен поет).
Аз се събудих сутринта.
Със мисълта за нея.
И чехлите си си обух.
Пак мисълта за нея.
И в банята отидох с тях.
И с мисълта за нея.
И дълго в ваната лежах.
Със мисълта за нея.
Закусих сандвич с кашкавал.
И с мисълта за нея.
Изпих и чаша със айран.
И с мисълта за нея.
Отидох после на пазар.
Със мисълта за нея.
И се завърнах от пазар.
Пак с мисълта за нея.
Натам пътувах със трамвай.
И с мисълта за нея.
А се завърнах с автобус.
И с мисълта за нея.
След туй въздишах и мечтах.
Със с мисълта за нея.
След туй написах този стих.
Пак мисълта за нея!
Но стига вече съм мучал -
със мисълта за нея.
На себе си чак доскучах –
а камо ли на вас!