автор: nellnokia

Мило дневниче,
Тук на морето всичко се променя много бързо... Преди малко умирах от скука на плажа, а сега съм върха на сладоледа. Тра-ла-ла- ла- лаа- лаа! Ще ходя на купона! И ще се запозная с много филмови звезди и куп готини мъже.
Амииии, тооо... в наше село село няма такива. Само Киро от Долната махала не е за изхвърляне. Киро, обаче го няма. Затова ще търся други готини мъже.
Ще си обуя една неонова мини-пола като Мадона!Киро вика, че това не било пола а колана ми, но той нищо не разбира от мода.
По път за насам ходихме с Никиту на шопинг. Е, не е шопинг в Милано, а в мола, ама затова пък бяхме и в Зара, и в Терра, и в Мара... Никиту искаше да влезем в модната къща Село, пардон – Сельо, ама аз й викам: „Стига простотии, бе Ники! На море сме, не на сельо!”
Да ти призная, Дневниче, тогава си купих най-новата ми неонова розова чанта и сигнално оранжевите ми сандали с платформи. Адски са! И така, на купона ще съм с онази синя неонова поличка с дантелки, светещите ми зелени обувки с метален ток и лилаво-сигналния ми потник. (Дано да са му държеливи презрамките.)
Защото довечера ще стана по-известна и от старата плажна кифла на Ина Герджикова. Освен това, може би и за мен ще напишат книга. Не, че обичам да ги чета. Обаче са едни шарени-и.
Всъщност „Плажният дневник” беше третата книга дето прочетохме заедно с Никиту. Даммм. Сега се сещам. Направо ще идем с нея при Ваня Щерева да ни научи на „Плажни упражнения”. Но пък... може да минем и без упражнения и направо да ме снимат с Радина Кърджилова в няколко серии на „Стъклен дом”!
Дневниче, обичам те!
Бъдещето е розово и безоблачно като новите ми неоново-оранжеви очила. Мога дори да подскачам по плажната ивица както си искам! Тра-ла-ла-ла ла-ла...
Даммм...Никога не пейте и скачайте с 12-сантиметрови платформи, защото можете да паднете върху някоя динена кора. Ама те динените кори са на село, бе. Никиииииииииии!!!!Медуза-а-а-а-а!
Мило дневниче,
Винаги съм мислила, че медузите са едни добри и красиви същества. Такива бяха някога в приказките на Ариел. Сега седя с чисто новите си прашки върху медуза и не мога да мисля. В прашките ми има не само вода, пясък и гадости! Парииииииииииии...
Французинът маха с ръце и крака и обяснява нещо.
„Камон сава френчо, няма кой да те слуша!” Аууууу! Сочи си пакета и вика. „Пи-пи!” Никиту обаче му се води по акъла и наистина го гледа странно в онази срамна посока между краката, после клати глава отрицателно и ме поглежда.
Той продължава да скача, да си показва задника, после показва огромната халба с разредена мента и пак вика: „Пи-пи!”
Как ми се иска да го цапардосам, но нямам нищо друго под ръка, освен остатъци от гадната медуза, които извадих отзад.
Дневниче! Никога, никога не прави тази грешка, да вадиш жива медуза с голи ръце, след като незнайно защо си имал неблагоразумието да седнеш върху нея. Сигурно ще остана и без ръце.
Няма да разказвам повече...
Франсето донесе отнякъде една много топла бира и поля новите ми прашки с нея. Не знаех, че когато бирата е топла понамирисва на бабиното цукало. Не, че след тази случка мога изобщо да пия бира! Нейният ужасен мирис ме преследва все още.

Боже! Прашките ми от лилави станаха жълти и взеха да се разпадат. Сандалите - също. Какво ще правя сега?
Никиту ми се смее. Не трябвало да влизам в морето с тях и да ги поливаме със сок от медузи и топла бира. В Терра продавали дрехи-еднодневки.
Дали да не ги събуя? Тук всички ходят или голи, или увити в кърпите си.Само дето французинът ме зяпа много любопитно.
А-а, не!Ще чакам готините мъже!
Пльоснах се най-накрая и аз върху пясъка като всички наоколо с идеята да подремна. Никиту и французина отидоха да пият бира, но аз за бира не искам да чувам, а „бонгалото” е далеч.
Не знам дали не сгреших, но си легнах близо до силно окосмените и боядсани хора. Заслушвам се в разговора им. Скука. Все едно слушам баща си и майка си. Ех, да можеха нашите сега да ме видят. Наистина щеше да падне пердах..
Седя и зяпам в морето. А там... едни яхти. Чудо на чудесата! Гле-е-едам и си мечтая за малък круиз.
А! Ето ги готините мъже! До мене спират двама загорели мускулести мачовци и един по-тантурест. Прилича на Здравко от Биг Брадър! Ей, аман от призраци! Трябват ни, викат, хавайки за яхтата! Рекламен круиз.
Ама,че късмет! Естествено,че ще стана хавайка. Макар че не съм дошла на морето да работя, а да си намерим с Никиту мъже, дето да ни издържат.
Майната ти, Киро!
Оу, дневниче! Никога, нкога повече няма да се кача на яхта!
Първо тия излязоха големи простаци. Левият борд викат – мъжката тоалетна, десният – женската. Второ хавайки значело голи до кръста, окичени с гердани и китки, да сновем на борда, за да привличаме туристите. Трето, то това поне да беше яхта като яхта, а тя ветроходна.
Най-големият враг на яхтата е едно нещо дето му викат „гикът”. Ти бягаш, а той гледа да те цапардоса по главата. И никога не можеш да познаеш как и откъде.
Другото нещо му викат „крен”. „Кренът” накланя коритото ту на ляво, ту на дясно. Да, ама на десен „крен” „гикът” бяга наляво, а на ляв „крен”– в дясно. Перна ме поне три пъти. После ми стана лошо и трябваше спешно да намеря женската тоалетна.
Ами сега! Къде беше тя? Дясно на борд или ляво на борд?
Сетих се! Десен брод! За съжаление, точно тогава лодката смени "крена" наляво и цялата се омазах. Питам къде е банята, а те се смеят. Банята била "човек зад борда"!
Мило, Дневниче! Вързаха ме с едно въже и ме влачиха зад яхтата. Изгубих си неоновите оранжеви сандали. Останаха да плуват като оранжеви шамандури сред вълните. Вафличките по косата ми вече не са никакви вафлички. Счупих си три нокътя, докато стисках въжето. За малко да остана даже без оранжевите ми прашки... Да ми бяха дали поне едни водни ски!...
После... после трябваше да изсъхна.
А онази сцена на носа от Титаник с Леонардо ди Каприо и Селин Дион със сигурност е правена от каскадьори.
Затова сега лежа по корем на една пружина в гардероба ни, наречен „бонгало” и чакам да дойде времето за купона на Радила Кърджилова.
Майната ти, Киро!

/следва продължение/