Притъмня, за да видя в очите ти
светъл лъч посред юнското пладне.
И, надявам се, здрава и читава,
да не мислиш доколко съм паднал.
Оседлавам си коня, горещници
ще напълня с прохладния вятър.
А след мен таласъми и вещици
ще препускат – сестри или братя.
Няма ден, в който счупени мелници
да не пълнят главата ми с проза.
И за теб все си мисля, проклетнице,
но не вярвай на рицарски пози!
Ти си умна, практична и истинска.
Аз – измислен герой на Сервантес.
Ти спечели финала на пистата.
Аз поръчвам бордо в ресторанта.
Но, когато замлъкнат поетите,
този приказен свят ще разказват
с разширени от спомени ретини
децата ни, сгушени в пазва.