автор: lordly

Туй, да орезилиш някого, го могат всички, но да се орезилиш сам, е запазена българска марка. Не ми ли вярвате? Ей го съвсем пресен, примерът от миналата седмица.

Гьокчеада е едно райско островче (бивша натовска база), на три часа скоростно шофиране и 1 час с ферибот от КПП – Лесово. Там едни карат сърф, други се плацикат, а моя милост решава да впечатли новото си гадже с рибарските си умения. Явно съм успял, защото „пандишпанчето” по едно време заряза шезлонга пред басейна и се включи със спининг в ръка в улова на зарган.
Този следобед слязохме да ловим на пирса (кея) на бившата натовска база. Слънцето почти се скриваше зад по-високия от вулканичните кратери, когато зарганът „тръгна”. Не съм и забелязал, как съм се отдалечил на около 100-тина метра от „бубето”, когато доста внушителен турски военен катер влезе в бухтата изравни се с мен и се насочи в посоката, където бях изоставил „бубето”. Тя явно беше засякъла нещо защото навиваше „на тежко” макарата, когато изведнъж извика нещо на непознат за мен език, бързо си смъкна бермудите и като показа на строеният на десния борд екипаж розовите си прашки, взе да се пляска по бедрата и задните части.
„У-а-у-у-у, резил” – стъписах се аз и се заоглеждах за други свидетели на пърформънса. Уж нямаше, но още същата вечер излъчиха клипче по местната кабеларка, а на другия ден открих пълната версия в НЕТ-а.
Не бързайте, обаче да си вадите изводи за морала на „бубето”, нито пък за това, как си подбирам гаджетата. Цялата работа е в една оса. Да вземе да се навре под бермудите и да жили „бубето” по кълките, баш при акостирането на военноморската единица на комшиите и то с 300-грамов зарган на куката.
Оса, не оса, ама се орезилихме и толкоз, щото и опровержение да напишеш, и дори да намериш на кой да го пратиш, все тая. Резилът си е резил!