Незвана вечер навестява
полусъня ми ненадейно.
Пропускам систола отляво,
като от себенаблюдение.
А тя в разтеглено старание
полага здрачния си умисъл –
притиска ме със всички здания
на този град и всяка улица
вълнисто влива в тишината ми.
С психична сила преобръща
определилите ме атоми.
Но пак съм прозаично същия.