автор: Ray_Jay

Няма обич, докато има страх. А страх винаги съществува в хората, докато имат Его и то властва над тях, карайки ги да се чувстват "специални", защото НЯМА специални хора, а животни и човеци! При тях е нормално да насилват, за да не бъдат насилени. Всеки един от тях иска да е "над", за да не е "под" някого. Манипулативни игрички, дори обичта я използват, за това. Недей прави това или онова, ако ме обичаш, или не ме мразиш! Истинската любов, те няма как да разберат, че НИЩО нито иска, нито обвинява. Просто ДАВА Всичко, без да иска и да се надява на нищо... Просто изпълва нечие сърце и ти дарява усмивка. Без нищо да ти иска!
Колко родители превръщат децата си в истерици-параноици,защото ги е страх,че ще остареят и няма да има кой да ги гледа,или врата да им отвори.Това е извратена обич.Научават децата на това,което те знаят.Без дори да се запитат откъде го знаят!Искат това детенце да им изпълни техните амбиции,без да се сетят да го попитат то какво иска.Да,питат го,след като стане пълнолетно,но то вече е научено,както онова слонче с въжето и дървото.И айде,наново,нов цикъл!"Да не срамиш семейството" с това или онова-ама,мислейки така ние нямаме семейство.А една пародия!Колко жени и мъже,лъжат,и се гаврят с партньорите си,защото ги е страх от това,което наистина искат-полигамия,или пък просто свобода.Но нали са "вързани" към нечии парички или мнима сигурност... Защото ги е страх...
Толкова умират от страх ДА БЪДАТ СЕБЕ СИ...На никой да не се надяват и упововат,освен Него!Страх ги е да живеят и за това изнамирват,и вкарват други в този "страх",за да не са сами...Дори това да умрат,не могат да го направят сами...(В крайна сметка го правят сами.)Все им е нужна компания.Толкова ли са жалки?Наистина е толкова извратен този свят?
Кой какво казал? Как те погледнал или говорел зад гърба ти... Това им определя живота,в лицето...Но всеки един от тях пропуска един момент,че изправяйки се пред смъртта-тях(останалите хора) няма да ги има!!!Само ТИ.Сам...Чисто сам...
С кой как си се държал и защо?!?Не можело сам да направиш това или онова.Да,но,когато си осъзнал,че си сам и друг е осъзнал същото,тогава вие се възприемате като 2 части на Едно цяло,а не 2-ма отделни души!Но това за някои е нелепо.Те искат да са това,което другите говорят за тях или да ги интересува да са "добри",в техните очи на другите,и своите собствени.Инак,би следвало да си признаят всички грешки.И какво л*йно са,може би!Как са се изгаврили с тези,които уж обичаха...Как продължават и с тях да се гаврят!Но осъзнавайки това,ти чупиш тази "гавра",но боли,толкова боли....О,боли!И все пак е за предпочитане отколкото пред това да си станал някой друг,цял живот,който другите определят...Вместо да живееш свой живот.Ти биваш ""из""живян!!!