автор: stranger

Помниш ли, деня в който се срещнахме?
Не онзи в който очите ми срещнаха твоите
и с устните си глътка живот от тебе отпих,
а онзи ден в съня ми когато се срещнахме,
и ти смирено до мене в измамна нежно стоиш.

Помниш ли, деня в който се срещнахме?
Не онзи в който очите ми срещнаха твоите
и с устните си глътка живот от тебе отпих,
а онзи ден в съня ми когато се срещнахме,
и ти смирено до мене в измамна нежно стоиш.
Помниш ли как душите ни нежно докосваха,
твоето, моето тяло се сляха в едно,
после в танц от нежна емоция
измама ли бе? Или пък сън на пророк.
После уплашена, аз се събудих.
Ти, моя сладка илюзия не беше до мен,
до сега в реалният живот тебе не бях срещала,
а от съня си, от страст бурна, гаснех по теб.

Мина година, спомена за нашата нощ се изгуби,
влюбих се в образ, без да има лице...
Срещнах те, и може би ти се е сторило...
... малко безумие,
знаех, че ти си Мъжът...
....скрит в онзи сън споделен с моя непознат силует.