автор: rosy88

Чак сега ли разбра?
Нямам право на избор.
Като в детска игра,
бликва вътрешен извор.
И говориш безспир
срещнал своята драма.
Пак говориш за „Нас”
ала мене ме няма.

После, срещнал отпор
Във очите насреща
Рипваш , кипваш и в хор
ме заливаш с гореща
и студена вода...
Грам съмнение няма!
Триеш всяка следа.
Ето, мене да ме няма.

Ето: Ти. В тишина.
Без очите насреща.
Няма вече следи.
Няма драми горещи.
Няма мъчности в хор.
И съмнения няма.

Но защо ми звъниш
Щом без мен, пак сте двама?