Надничам есенно обагрена
в зениците на избуялия дъждец...
изтънелия до скъсване конец
на шеметното лято
се поклаща безхаберно..
не стига да си оплета
безразличие за зимата…
с равномерно
дишане
прикривам, за да не личи,
че съм останала без дъх, без теб…
А, ти?.