автор: Svetoslava

Живота тежък не разбирам,
търся те и не те намирам.
Всичко бих дала сега да си до мен,
да осмислиш моя ден.
Ти ми взе всичко,
нищо не ми остана,
само една дълбока не зарастваща рана.
Не разбирам, защо живота е толкова гаден?
Нима все някой трябва да бъде предаден?
Усмивките се губят,
очите в сълзи плуват.
Какъв живот живееш,
щом нямаш възможността да се смееш?