Вдъхвам
разбулената ти
вълнистост...
... и под
вледенено було
на малинови висулки
прокапват
нацелувани ресници
проникват
в скалните пори
раздират
гръдта на Гея
потича
мляко от лава
просъсква кипеж
стенание избелява
сгърчен вихър
разпилява
млечни искрици
в ефира
йоносферата
подивява
лъчист дъх
пронизва нищото
до тръпка
на твоята
бездиханна вълна
разбила се
в брега на
моите ресници
забулена
Мария Магдалена
олтар на греха
извайва
от мигновения
споделен
вселенски трепет