Къде сте, приятели мои?
Аз чакам ви в дните си дълги.
Житейския път извървели,
отново с любов да побъбрим.
Да кажем за своите неволи,
успехи и болести тъжни,
а после очи да затворим
и в мислите там да се върнем.
Във класната стая да влезем,
да седнем по двама на чина,
усмихнати, силни, горещи
и буйни кат младото вино.
Да светнат очи закачливо,
свенливо клепачи да пърхат.
Да бие сърцето щастливо,
усетило нежната тръпка.
Къде сте, приятели мои?
Аз същата тука ви чакам.
Разкрийте ми чувствата свои
в сърцата ви , топли, горещи.
Безумни мечти на самотник.
Зовеш ти приятели клети,
но колко от тях ще те чуят?
Няма ги, мъртви са вече...