Докоснал слънцето със длани
и с мъката от кратки рани,
поглъщам жадно аз лъчите
със зЕниците на очите.
И в трепет пеперуден даже
аз искам то да ме накаже
за мойта дързост да го сторя-
със слънцето да си говоря.
Готов съм тъй да го прегърна,
че в слънце аз да се превърна
и с моите лъчи човешки
да стопля дланите ви тежки!