автор: kaloqndersar

„Сигурно нямаш търпение”попита сервитъроката,забравила за миг за двете момичета,които чакаха кафетата си. „И още как”-усмихна се Марк. Днес беше големият ден-денят,в който Ана идваше на гости на своя любим,тъй като имаше 30 дневна ваканция.Колко се радваше Марк.
Не бе спал спокойно от около седмица,премисляйки как да посрещне своята любима.”Рози?Колко банално.Вечеря на свещи и някой романтичен филм?Не мисля ,че ще й хареса”-и така няколко вечери подред той се тормозеше с това,как да изненада най-любимото си същество.Заради това недоспиване ,той тайничко си поспа предишните 2 дни в склада,естествено в часовете ,в които нямаше никой и разбира се прикрит от Бела.А отговора на въпроса ,който го измъчваше последните няколко нощи дойде толкова неочаквано,колкото и любовта,която пламна между двамата.”Ще я заведа на вечеря в някой ресторант,ще пийнем по две ,три и ще се преберем да гледаме ‘Незабравимата””-си каза Марк днес.И наистина това му се стори най-добрата идея от всички ,които му минаха през главата,а те наистина не бяха малко.Спомняше си ,че бе плакал на „Незабравимата”-истински шедъовър ,дело на......”Няма начин да не й хареса”-надяваше се Марк.
„Хайде Марк,изчезвай оттук!”-му каза Бела и се усмихна широко.Усмивка,която криеше толкова добрина ,че Марк неведнъж си беше казвал,че ако Бела бе с 12-13 години по-млада със сигурност щеше да се влюби в нея.”Естествено ,ако не познавах Ана”-си мислеше ,усмихвайки се.”Не мога,Бела,имам още 2 часа от смяната.”-смотолеви той.”Хайде стига-днес пристига твоето момиче,а ти ще прекараш малкото ти оставащо време докато дойде ,на работа в това скапано заведение?Няма начин.” „Няма проблем-свършвам в 5,до 5 и 30 ще успея да стигна до автогарата.” „И да идеш,миришещ на долнопробно кафе и цигарен дим??Няма да го позволя”-каза Бела и му хвърли такъв поглед,че Марк разбра ,че тя няма да отстъпи.-„Ще се справиш ли”-запита той.”че аз съм се справила с двете ми деца ,та това ли ще ме ушлаши?” „Обичам те Бела”-изчурулика Марк,целуна я по бузата и побърза да си тръгне.”Хей-нито дума на Ана за тази целувка”-подхвърли той шеговито на излизане от заведението.”Зависи за каква сума говорим”-на свой ред се пошегува Бела и двете момичета,единстената клиентела ,се засмяха полугласно,като хвърлиха поглед и върху Марк.”На заплата ще говорим”-засмя се Марк и се насочи към колата си.Двете момичета го проследиха с поглед,докато се качваше в Ситроена си.В интерес на истината,той им допадна,а те не бяха първите момичета ,които го харесваха от пръв поглед.Той беше чернокос ,със зелени очи ,висок около 1 85 ,с тегло около 80 кг ,разпределени толкова равномерно по тялото му,че му придаваха вид на човек, ходещ редовно на фитнес.А всъщност Марк не полагаше особени грижи за тялото си.Просто така беше устроен.Неведнъж ,заради снажната си фигура и красиво лице,той бе ставал обект на желание от страна на нежния пол.Момичетата наистина си падаха по него и неведнъж преди да срещне Ана беше получавал покани за среща.Но много рядко бе излизал с момиче,било заради това,че работеше много,било от факта,че беше затворено хлапе.И все пак не можеше да се каже ,че не бе излизал с момиче.Дори си намери и приятелка,но само за кратко.Просто не искаше да изпитва отново разочарованията на живота,когато един ден тя го зареже,или той нея,или когато смъртта ги разделеше.Наистина-много нетипично мислене,особено от страна на едно20-годишно момче,но смъртта на баща му просто го бе съкрушила и за нищо на света не искаше да изпита тази болка отново,дори това да означава да е сам до края на живота си.И за това Марк скъса с единствената си приятелка (преди Ана ,разбира се) след само месец
Запали своя Ситроен ,свали ръчната спирачка и бавно даде на заден.След това превключи на първа и докато се усети вече пътуваше за у тях.”Леле”-помисли си Марк-“трябва да си купя някоя по-бавна кола,или току виж съм полетял някой път.Не че е лошо,ама после не знам как да я приземя”-си каза на ум и се усмихна.Наистина шегата си я биваше и той я пускаше често .И всеки ,който я беше чул се засмиваше.Погледна часовника си-3:35.”Имам време даже да заложа на някой мач”-си каза Марк на глас и взе да премисля какви срещи имаше днес,но не можа да се сети и реши да провери директно в интернет.Включи CD-то и оттам веднага зазвуча старата ,но вечна песен на легендарните Бийтълс-“Wind of the change”.”Хайде нещо по-весело”-си каза Марк и смени радиостанцията.”Времето днес навсякъде в страната е слънчево и ясно с температури между 32 и 37 градуса.”каза гласът от радиото и продължи ”Утре ще е отново предимно ясно с температури сутринта от 14 до 18 градуса,като през деня термометрите ще показват от 34 до 39 градуса”.”По дяволите” изръмжа Марк-“ще се опечем живи”.”В близките дни не се очаква понижение на температурите,за това избягвайте да излизате навън.А сега спортните новини...”.”Определено ще избягваме да излизаме тези дни”-усмихна се Марк и се съсредоточи да чуе какво ново има около света на спорта.”Манчестър Юнайтед победиха Нюкасъл като гост в среща от първия кръг на Висшата Лига”.”Добре че не заложих вчера”-отдъхна си Марк,който мислеше да заложи на равен изход от тази среща.”Е днес значи ще имам късмет”си каза той уверено и сви наляво от главния път.Мислеше си за това,някой ден да спечели голяма сума пари от залаганията.които правеше,но поне за сега беше загубил доста повече от колкото беше спечелил.И докато си размишляваше,Марк осъзна че вече бе стигнал до блока,в който живееше под наем.Спря на паркинга пред него и слезе.Живееше в 4 етажна кооперация,като той самият бе на 3-я.На всеки етаж имаше по 3 апартамента.Освен неговия апартамент,имаше още 4 заети.Другите чакаха да бъдат наети или закупени.