автор: genab

Ти бе ручеят, а аз жаждата.
Аз бях нежност,
А ти кладата.

Свян младежки-
Това бе ни грешката-
Не целунахме свойта мечта.
От безгрешната обич остана
Посадена от двама лоза.

Като кринове пукат годините.
Изресява лозата тъга.
Други устни дъха ми не спират
И сърцето за тях оглуша.

Зреят гроздове.
Тичат дечица.
В косите сребрее слана.
В подивялата наша лозница
Гълъбица донесе вестта,
Че и ти побелял си от данъка
За убитата наша мечта.