В Банкя ме засече вражелица:
-Айде да ти гледам
на ръка , момиче!
Убава си.
И си гиздосия
Камъка след тебе се повдига.
Алест кон цвили,
подкови вбива.
Момък млад от горест не заспива.
Убава си,
ала си проклета
ощи щом те майка ти родила
да не видиш мира
доде гледаш
и да тровиш мъжки сърца клети.
Ай със здраве,
а и за късмет,
пусни , дъще, пусни с ръка лека!
Дома чакат гладни циганета.