автор: nez0user

- Сисла, колко пъти съм ти казвал да не седиш 20+ в Ефира? Това може да те убие…
- А аз колко пъти ще ти повтарям… - прекъсна го тя безцеремонно. - ..че Ефира е… някак благосклонен към мен…
- Искаш да кажеш - благосклонен към твоя профил!
Тя примигна няколко пъти и когато заговори гласът й бе стихнал до шепот:
- Не бях помислила за това…
- А за регистрирането? Знаеш, че е опасно в тия канали! Особено по-големите. За частните… не се интересувам кога си там…
При тези думи Сисла не можа да не се усмихне.
- Не се притеснявай за мен. - сложи тя ръката си върху едно от рамената му.- Знаеш, че…не му запомних на съществото реалното име… че не би позволил…
- Поне вътре. - прекъсна я той.
- …поне вътре… нещо да ми се случи… Искаш да кажеш…
- Само те предупреждавам… макар, че отдавна не си онова сладко, малко, чаровно, красиво…
- Добре, де. - тя се изчерви от комплиментите.
- Е, тъкмо приключвам! …девойче, което познавах…
Сисла се усмихна по онзи начин, заради която нейна усмивка мнозина нейни ухажори забравяха за дълго мислите си и се държаха като под въздействието като че на биостимулант.
- …а си станала още по-неустоимо привлекателна. - строгата му маска постепенно се разтегли в… онази гримаса, която при Кио-ните минаваше за усмивка. - Просто те предупреждавам да внимаваш, да се пазиш.
.Вел въздъхна.
- Ти си ми най-добричкият, който познавам… приятел.
- Просто се пази, нали?
Сисла използва влизането на няколко Еон-и в бар-кафето "Ефир" и с извинителна усмивка се измъкна от заведението.
Тя затвори очи и вдъхна дълбоко, търсейки следа. Така не забеляза прокрадващите се след нея сенки.
Тясната, но много дълга и права улица в единият си край стигаше до поредната станция на Метрото. Малкото светлина идваща от Горе и неговите слоеве се сливаше с изкуствената такава струяща от поставените на 5 апта една от друга улични лампи.
Сисла.Вел се огледа в едната… после в другата посока, пренебрегвайки желанието си да се върне при Грента и да забрави всичко до сега… Лесно й бе да го стори. Ето, обръща се…
…и се озова стресната от неочакваната поява пред двама Крайлъри. - Вие ли сте Сисла-…
"Не ме поснават.", мина през ума й. "Иначе…"
- … Точка-Вел? - допълни другия.
- Тя е. - отговори първия. - Не забелязваш още сигналите, но и до там ще стигнеш.
- Мога ли да знам кой се интересува от мен?
- Същата като онази вечер.
Това още повече стресна Крайлърката.
- Не помня да ви познавам…
- Знам, че не помниш, но този лош сектор ще бъде поправен.
- Лош сектор?! Поправен?! Абе ти да не си прекалил с машинните симулации?!
- За съжаление си права. Колегата има почти непоправима склонност да "омашинява" всичко.
- Разбрах! Но не ми стана ясно… какво… - зъбните колелца в мислите на Сисла превключиха на скорост, докато думите донареждаха ВЕЧЕ обезсмисленото изречение. - искате… от мен…
- Много точно се изразяваш. Похвално.
"Явно този с шлифера… или каквото е там… е командващият."
- …Почти нямам такива колеги…
Той млъкна и вдигна глава нагоре. Другият вече вадеше лъчевата пушка.
Черна сянка, плътна като настилката на която бяха стъпили тримата падна над тях. Сисла забеляза, че притежателя й се хвърли поне от 30-ина апта.

Следва...