автор: daro

Носиш аромата на свещ
с ореол от канелена приказка
и обточваш с дъхава нишка
шевица на завършена фикция –
натраплива пламенна вещ
прилепена и толкоз излишна.
В мен е топлината от пещ,
на която липсва й хляба
и не можеш дори разбереш
как белотата бавно си втасва;
неочаква с насъщен копнеж
ножът, и волята властна.
Как ясно се сипят в нощта
небесни трохи, и угасват
в протегната гладка ръка
на деня,
в който мрака му пасва.
Освободен от древен оброк,
поселник изгубих в дирене
по един планетен оборот
и няма, няма намиране.
Заличеният път към теб
безплътниците увлича.