автор: nez0user

- Стой в лентата, нали? Не се опитвай да навлизаш в периметъра му, докато се зарежда... Сега може да последва малък трус... Усети ли го?!
- Да. Нищо страшно. Добре съм.
- Докато се презарежда, може да те... докосне. Но не се бой.
- Добре. Чакам.
Минаха няколко минути.
- Колко са отворените откъм твоята страна?
Тйа погледна лентата.
- Четири виждам.
- Ти къде си сега?
- Сега съм в територията на четвъртата... Премествам се... минавам през третата... Статуса ме усети.
- И?
- ...и нищо. Нямаше време да се зареди в тайтъл.
- Добре, добре... - последва въздишка на облекчение. - Сега къде си?
- В най-десния свободен край на лентата.
Няколко минути тишина.
- Със всеки каталог по-навътре непрекъснато стрелката ми изчезва.
- Премести се от там и навлизай "ръчно", разбра ли?
- Да. - пропука в слушалките му.
- Е?...
- Само леки трусове.
- Не се бави много по приложенията. Те имат тайтъл, но той се зарежда веднага...
- Искаш да кажеш, че нямат статус?!
- Да.
Замисли се. Сърбеше я кракът и тя загуби ценно време, за да се почеше.
- Вътре съм. - съобщи му по интеркома.
- Отново ръчната комбинация. Не използвай готовия клавиш.
- Разбрано... - Помълча, докато влезе и се почувства в безопастност.
- Как да го озаглавя?
- 17. - бе краткия му отговор.
- Разбрано.
Още време изгуби, докато го създаде. После й хрумна, че може само да го преименува, записвайки го на друго място под ново име. Изтри новосъздадения обект...
- Какво се бавиш толкова?!
- Ускорявам създаването и намалявам действията си,... за това.
Не за първи път правеше това така - ръчно. За нея бе по-бързо и знаеше, че го прави достатъчно по-бързо.... Написа тайтъла, сложи хеша,...
- По дяволите!
- Сега пък какво?
- Грешка в библиотеката.
- От какъв характер?
- Parse Error.
- Не е страшно. - опита се да я успокой. - Обекта-родител се зареди, нали?
- Да! - отвърна му малко троснато.
Видя lastModified, но датата бе стара и я обнови с текущата: 14:49:46 GM.
- Като цяло това е. Вижда му се края. Остава само да поправя *.js-та и съм готова.
- Добре. Щом свършиш излизай.
- Разбрано.
На всеки ред сложи по едно "
", после...
- Внимавай! - чу в слушалките си. - Зарежда се приложение! То изисква повече памет. Непрекъснато се движи, за да мога да те виждам, ясно?!
Шумът в слушалките й постепенно се усили и тя все по-трудно разбираше какво й говори.
- Какво, ...овтори... не те чув...
Пилот тихо изруга наум и се зае да изчисти канала.
Тя изключи рамките и червеният им цвят вече не светеше. Обиколи квадратите като не се пазеше много. Статуса я усети, някои тайтъли също, но като цяло не беше обезпокоена. Маркира всичко от *.js-ta, видя че в клипбука има нещо, но го замени с маркираното. Прехвърли се на второто приложение и създаде ново бяло поле, готово за обработка. Знаеше, че редактора ще се намеси, но не очакваше да стане толкова бързо. Знаеше, че ще го види след като направи някаква промяна, била тя и непрекъснато пространство. Още не беше форматирала полето, когато видя познатите червени вълни да се заемат със маркирането. Машината явно не можеше да понесе такова натоварване, и бавно, бавно отваряше според командите различните нива на каталозите.
Намери нужното място и се забави, чудейки се кога ли радиото ще се оправи и дали да сложи там цялата информация... Поправи ръчно някои места и вълните видимо станаха по-малко.
Прехвърли се на експлорер-а и влезе в архива.
"И този не е малък." - помисли си, докато го затваряше. "А лентата става все по-малко. Да... Я дай да опитам по друг начин."
А после дори не разбра какво стана. Видимото поле изчезна...
"От последната програма ще да е." - мина през ума й.
...и всичко бе залято от така неприятния й син екран, както тя го наричаше.
Предупреждението не закъсня и тя можеше само да се радва, че се размина така леко. Е, да,... сега нямаше и експлорер, не виждаше индикаторите на редактора и на различните кодови таблици, но щом е само толкоз... Тя се усмихна окуражително. Напрежението спадна, но пръстите й още леко трепереха. Избърса потта от челото си и въздъхвайки дълбоко се зае с първоначално поставената задача.
Огледа се. По лентата нещата се бяха объркали почти 50%. Като цяло обаче това не й попречи. Потърси външния дивайс и...
"Хе. Пак някой не го е изключил. Сигурно трансформаторът му се е нагрял."

Следва