автор: Prishylec

Дочуто и видяно от младия цар

Дорде в гората бродих с лък на рамо
чух звук от лира, вълчи вой далечен
в небе от сребърна луна огряно.
И приближих, от песента привлечен.
Прикрит зад пролетни листа седях.
И ето що дочух и що видях:

Евридика:
- Защо на зверовете свириш само?
От самодивите ли те е страх.
На ум: Сестрите казват: още ми е рано
за любов. Ала грешат, разбрах.

Орфей:
- И ти сама танцуваш във гората?
Страх те е - в града ще ти се смеят?
На ум: Танцът и ми завъртя главата.
Ден и нощ за нея ще копнея.

Евридика:
- Ти свири, а аз пък ще играя.
Ако ме надсвириш, ще съм твоя.
На ум: Ако знае колко го желая!
Да ме победи - сега се моля.

Орфей:
- Аз да свиря да престана - няма
танцът ти докато наблюдавам.
На ум: Гледайки в прозрачната премяна
целият на лира вече ставам.

Три дни и три нощи той и свири.
После я целуна и отведе.
Той се мислеше за победител.
Танцът тя танцуваше побéден.