Свобода
си почива в прахта на пожарникарския кран
а резачките монотонно
изтриват усмивката в сивия делничен ден
очите в трамвая
претърсват жадно
голите склонове на витоша
гора
мираж
там няма вече гора
не питайте къде е
вървете си облаци от този град
на проклети и тази сломена страна
и правото и свободата вземете
трябват ни само лъжи
и вопли и стенания на хилядите гласове
зарити в мрачния столичен делник
лишени от свежестта на планината
но няма кой да ви чуе
и само прахта на боянската църква
и старите неми икони
ще приемат вашите молитви
молете се за спасението на усмивките
сред клоните на отиващия си лес