Веднъж един художник отишъл в Рилската обител.
-Защо си тъй кахърен?- попитал го един монах.
- Отче, не всички мои картини са еднакво добри.
Позамислил се монаха и посочил една саксия с цветя.
- Тази саксия хубава ли е?
- Хубава.
- А защо? Нали стебълцата са различно дебели и дълги, цветовете-различни по цвят и големина..
- Точно в различието е красотата.- досетил се художника.
- Ти погледни в душата си, виж истинните багри и послушай Бога. Всичко ше бъде наред. И поливай с молитва творенията. Аз всеки ден поливам своята саксия.