автор: Milvushina

Хвърли ме от скалата,
Виж ме, аз летя,
Защото знам къде ме води
Седмия ми живот
Отговорът се чете в очите

Tell-Tale Eyes, Leaves Eyes

Продължение на 3-та част

Беше късна вечер, а Военният Съвет, както на шега го беше нарекла Елвира, заседаваше.
- Планът ти е ужасно рискован, Зигмунда.

- Рисковен е, не отричам, но съм обмислила всичко много внимателно. Ние нямаме представа на какъв принцип работят кутиите, но от опит знаем, че времето не се отразва на предметите през прехода. Ето, виж, листенцето на цветето се запази свежо, а сладкишите ти не мухлясват докато дойдат при мен. Въпреки че досега не сме пробвали с живо същество, щом Лудата Лида го е направила, значи можем и ние.

- Обаче не знаем дали магията ти ще действа в нейния свят – отбеляза Зигфрид.

Елвира се ухили, а Зигмунда се поизчерви.

- Това вече го знаем – каза магьосницата.

- Ние съвсем случайно открихме как работят кутиите. Зигмунда ме помисли за призрак и ме нападна. На рамката на прозореца все още си личи къде удари огненото й кълбо.

- За всеки случай, обаче, възнамерявам да променя възела на магията така, че лесно да се развърже.

- Какво означава това?

- Представи си магията като плетене на пуловер. Тя е нещото, което превръща кълбо прежда в в дреха. А какво става с нишката като завършиш пуловера? Можеш да я оставиш да виси свободно, но така е само въпрос на време преди да се разплете. Можеш да го вържеш здраво, ето така. А можеш да направиш и един по-специален възел. Ето, пращам ти да видиш. Възел си е, нали? Само че дръпи единия край сега. Видя ли как лесно се развърза?

- Разбирам сравнението, но все още не ми е съвсем ясно какво точно възнамеряваш да предприемеш.

- Просто е! Ако оставя края на магията си да виси, тя ще се развали сама след минути. Така безспорно е най-лесно, но е много опасно, затова ще трябва да го вържа. Вместо, обаче, да прилагам обратна магия за развалянето на първата, ще направя така, че дори нещо просто като докосване с магически предмет да свърши работа. Далеч по-трудно е, но съм уверена, че ще мога да се справя.

- А ти, ми аленде, смяташ ли, че тези Абъркромби ще ти повярват?
Елвира се усмихна криво.

- Ще дам всичко от себе си и ще се придържам към златното правило на изпечения лъжец: не лъжи, освен при крайна необходимост, за да ти се налага да помниш по-малко. Ето какво съм намислила. Утре вечерта след като обявим годежа, ще кажа на татко и на Колин, че веднага започвам с подготовката за сватбата. Първото, което ще поискам да направя, е да замина за Лондон, за да мога да си ушия рокля в най-престижното ателие в Англия. Ще им кажа, аз булка на Абъркромби ли ще ставам или какво? Даже, за да съм по-убедителна, смятам да предложа на Колин да ме придружи. Недей да се мръщиш така, Зигфрид, ще взема кутията със себе си, а Колин няма да посмее да предложи да делим хотелска стая преди да сме се оженили. Познавам го, той бързо ще се отегчи да препуска с мен по модните бутици и сам ще си намери друга работа, а аз ще съм свободна да правя каквото си поискам. В Лондон ще е лесно да продам няколко диаманта. Зигмунда, можеш ли да ми набавиш още от тях?

- За един цикъл мога да ти направя цяла кесия с диаманти – похвали се магьосницата.

- Разчитам на теб за това. Сега да се върнем на на моя план. Ушиването на булчинската ми рокля ще отнеме поне месец. Веднага щом се върна в Лондон за последната проба, ще действаме. Преди това, обаче, ще трябва да се погрижим за още нещо. Зигмунда, имаш ли боя за коса?

- Че какво ми е на косата?!

- Розова е. По улиците на Лондон ще да привличаш по-малко погледи, ако имаш шест ръце. Трябва да я направим по-тъмна и да я криеш под шапка.

- Щом се налага – въздъхна магьосницата.

- От утре ще започна да ви изпращам за съхранение някои нещи. Любими книги, спомени от мама и баба, няколко рокли.

- Ще се погрижа – каза Зигфрид. – Значи всичко е решено?

- Решено е – кимна Елвира. – Но се тревожа, че твърде много неща могат да се объркат.

- Биха могли, но аз съм готова да поема този риск – увери я Зигмунда.
Зигфрид прочисти гърло.

- Щом всичко е решено – обърна се той към сестра си – ще ни оставиш ли да поговорим насаме с Елвира?

Зигмунда го изгледа бавно и многозначително и се изправи.

- Разбира се. Лека нощ и на двамата.

Веднага щом чу врата на лабораторията да се затворя, Зигфрид върна цялото си внимание към любимата си. Гледаше я с усмивка, но не казваше нищо.

- Не се тревожи за утре – рече накрая Елвира. – Всичко ще мине по мед и масло, ще видиш.

- Не се тревожа за утре – отговори й Зигфрид. Все още се усмихваше.

- А защо...?

Зигфрид най-сетне свали поглед от нея, извади нещо от джоба си и много внимателно го постави в кутията за бижута. Странно развълнувана, Елвира опипа дъното и извади една малка кутийка. Взе я ръце и много внимателно я отвори.

В средата, сред легло от нежнорозови цветчета, лежеше пръстен. Беше елегантно изработен от бял метал и бе увенчан с най-необикновения скъпоценен камък, който Елвира бе виждала в живота си. Сякаш звезди танцуваха в тъмната му сърцевина и от него струеше бледа светлина.

- Елвира Ридли, ще се омъжиш ли за мен? – каза Зигфрид.

Младата жена изгуби дар слово.

- Елвира? – повтори той меко.

- Аз... Зигфрид... – тя погледна за последно към пръстена и с непоколебима решителност го надяна на безименния пръст на лявата си ръка. – Да, ще се омъжа за теб! Да, да, да! – С това тя хвана левия си юмрук с дясната си ръка и го притисна до сърцето си.

- Значи ли това, че по вашите закони сме сгодени?

Тя закима енергично.

- Имам и още нещо за теб. – Той й изпрати малка кесийка, а когато тя я отвори, намери в нея кафяв прах. – Опитай го.

Елвира взе щипка от него между палеца и показалеца си и го пробва с върха на езика си. Очите й заблестяха.

- Захар – прошепна тя.

- От семената, които ми даде. Един ден ще отвориш собствена сладкарница, а аз ще съм горд да се нарека единствен съпруг на най-известната сладкарка. Ще бъдем много щастливи заедно, ми аленде. Обещавам ти.

Елвира го гледаше с искрящи очи и мечтаеше. Най-накрая тя вдигна лявата си ръка към светлината, за да се наслади на годежния си пръстен.

- Прекрасен камък – каза тя с благоговение. – Диамантите бледнеят в сравнение с него.

- Нарича се алендит.
- Звезден камък?

- Звезден камък. Изключително рядък е, а магьосниците не могат да го копират. Избрах именно него, за да не забравяш, че за мен си единствена и неповторима.

В отговор Елвира долепи длан до огледалото на кутията, а Зигфрид я покри със своята. Двамата усещаха топлината на ръцете си. Накрая, след цяла вечност мълчание, младият мъж се отдръпна с неохота.

- Зигмунда ми каза, че на вашия свят една жена не може да се омъжи, ако вече е сгодена за друг. Така обещанието, което утре ще дадеш на Абъркромби, няма да има значение, защото вече си обвързана с мен.

Елвира се усмихна криво.

- Нали не ми предлагаш да стана твоя съпруга само от страх, че друг ще те изпревари?

- Нищо подобно – каза Зигфрид с тържествена сериозност. – Аз съм просто влюбен мъж готов на всичко за любимата си.

-------------

- Изглеждаш щастлива, детето ми.
- Щастлива съм, татко.

- Няма по-благословен баща от мен. Благодарение на Абъркромби сме спасени от фалит, а вие с годеника ти сте прекрасна двойка.

- Казах на Колин, че трябва веднага да започна с приготвленията за сватбата. Искам рокля от същото ателие, където са ушили и роклята на мама. След два дни заминавам за Лондон. Колин предложи да ме придружи. Ако нямаш нищо против, ще му отговоря, че приемам с удоволствие.

- Стига да спазвате благоприличие.
- Разбира се, татко.
- Цял живот съм чакал момента, в който ще заведа момичето си до олтара цялото облечено в бяло.

Елвира се усмихна, но в задоволството си сър Ридли не забеляза, че усмивката й е някак крива.

- Уморена съм, татко. Ще се оттегля в стаята си.
- Елвира?
- Да, татко?

- Няма по-щастлив баща от мен тази вечер, но все пак искам да те попитам какво те накара така внезапно да промениш мнението си за брака с Колин?
Елвира дълго гледа към ръцете си преди да отговори.

- Сетих се нещо, за което си говорихме с мама преди празненството за сребърната ви годишнина. Каза ми, че е поела голям риск, като се е омъжила далеч от родината си за човек, когото познавала отскоро. Каза ми, че това е бил най-добрият избор в живота й, защото, ако не го е била направила, нямало да има нашето прекрасно семейство. – Тя замълча за миг. – Мама ми липсва.

- На мен също, детето ми. На мен също. Но аз знам, че сега тя те гледа от небето и ти се усмихва. Щеше много да се гордее с теб.

- Да, татко – каза Елвира едва чуто и силно стисна пръстена в джоба си. – Сигурна съм, че мама щеше да се гордее със своето смело момиче.

-------------

На сутринта на 18 август Елвира се събуди много преди изгрев слънце. Влакът за Лондон заминаваше в 11 часа, но от вълнение тя не можа да заспи повече. Младата жена излезе от стаята си по нощница и преброди цялата къща като призрак. Премина през трапезарията като бавно докосваше с върха на пръстите си всеки предмет – чиниите, сребърните вилици и лъжици, чашите, столовете, масата. Във всекидневната седна в стария стол на майка си и се залюля в него потънала в спомени. Най-сетне излезе в градината и откъсна цвете, което забоде в косите си.

Елвира знаеше, че повече няма да види дома, в който е родена и отраснала, и сълзи напираха в очите й.

Когато се завърна в стаята си и отвори кутията за бижута, Зигфрид я чакаше. Розово-русата му коса беше рошава и Елвира се досети, че той също е прекарал неспокойна нощ. Младият мъж, обаче, я възнагради с най-чаровната усмивка и тя се почувства далеч по-уверена.

- Дадох нещо на Зигмунда, за да си почине по-добре. Тя спи още.

Елвира му намигна.

- Можеш ли да намериш някаква кърпа или ръкавици? – попита той.
- За какво са ти?
- Ще видиш.

Когато Елвира се върна пред кутията, алхимикът държеше малка космата топка в ръцете си.

- Какво е това? – намръщи се тя.
- Това е Гъливер. Той е новият ни домашен любимец.

Малкото животинче приличаше на морско свинче, но имаше пухкава опашка като катерица и големи уши като на заек.

- Гъливер ли? Какво ще правиш с него? За какво е кърпата?

- Елвира твърди, че щом Лудатата Лида е преминала във вашия свят, е безопасно. Като учен съм длъжен да се уверя, че преходът е безопасен за живо същество. Ето затова е Гъливер - да направи първото пътешествие между световете. Кърпата е, за да не те одраска, понеже ноктите му са остри. Готова ли си?

Елвира кимна, а Зигфрид пусна малкото животинче в кутията. Двамата затаиха дъх.

Следващите секунди им се сториха дълги като часове. Един удър на сърцето по-късно Елвира чу драскане и пое Гъливер в ръцете си. Той изглеждаше уплашен и ушите му трепереха, но иначе изглеждаше здрав и читав. Двамата млади си отдъхнаха.

- Надявам се, Зигфрид. С цялото си сърце се надявам, че ще се получи.
- А аз с цялото си сърце го вярвам.

-------------

Няколко часа по-късно Елвира се сбогува със семейството си и хвърли последен, прощален поглед към единствения си истински дом, който беше на път да изостави завинаги. Сърцето й се късаше от мъка, но нямаше връщане назад. Баща й я откара до гарата, където тя го целуна за последно и му обеща, че ще му телефонира всеки ден докато е в Лондон.

Младата жена бе неспокойна, а пътят до столицата й се стори безкраен. Първата й работа когато пристига, беше да се настани в хотела и да предплати стаята си за една седмица, а после, както беше обещала, се обади на сър Ридли, за да го увери, че всичко с нея е наред. Едва след това тя беше готова да пристъпи към изпълнение на дългообмисляния си план.

Вместо да се върне в хотелската си стая, тя взе трамвая до малката къщичка в предградията, която беше наела още при предишното си посещение в Лондон. Слънцето вече залязваше когато тя се заключи в спалнята и отвори кутията.
Когато вдигна капака, тя видя Зигмунда нервно да обикаля в стаята си в компанията на Зигфрид. Косата на магьосницата беше боядисана в красив кестенявочервен цвят и бе прилежно прибрана на тила. Щом видяха лицето на Елвира да изплува в огледалото, братът и сестрата се втурнаха към нея.

- В Лондон съм – обяви направо англичанката . – На сигурно място съм. Зигмунда?

Магьосницата пристъпи напред. Беше малко пребледняла, но лицето й издаваше твърда решителност.

- Преди години ти казах, че за теб съм готова да отида и на край света – каза тя сериозно. – Време е да ти докажа, че ние от окая Акуледа на говорим празни приказки. – Брат й й се усмихна напрегнато, а тя кимна. – Зигфрид, ако нещо се обърка, викни Алвин и Алмарета. Не, не казвай нищо, само ми обещай, че ще го направиш.

- Обещавам – каза той.
- Готова съм. Знаеш какво трябва да направиш.

Елвира седеше пред отворената си кутия и гледаше със затаен дъх.
Зигмунда кръстоса ръце пред гърдите си и затвори очи. Мина една дълга минута, през която тя се съсредоточаваше, преди нещо да започне да се случва. В началото едва се забелязваше, но скоро промяната започна да се ускорява.

Също като балон, който изпускаше въздух, малката магьосница се смаляваше. Тя загуби една стъпка от ръста си, после втора, после трета, докато накрая стана не по-висока от детска кукла. Тогава тя вдигна ръце нагоре, а Зигфрид внимателно я взе и я постави на ръба на кутията.

Зигмунда скочи вътре.

Следва продължение