автор: amduat

Дете в катедрала
с вити стълби
и витражи.
Орган немощно запява,
зарязал вяра
и христови стражи.
Ще тътне нежно,
почти неуловимо,
после бавно ще заглъхне.
Милостива тишина.
Дете заспало.
Обливат се в сълзи,
изпръхнали от свещи,
каменни стени.

Закърмено с благо миро,
окъпано в света роса,
погалено с безплътна сила,
удавено в тъмнина.

Ще бяга с първична смелост,
понесло чужди грехове.
Ще тъпче общите повели,
ще търси свойта светлина.
Проскърцаха вратите тежки,
навън се гмурна облак мрак,
убиха го снежинки жежки,
детето лумна като мак.