Крилата мисъл падна
с прекършени криле.
Обикаляла бе дълго,
никой никъде не я прие.
Навсякъде си плащаше хотела,
шептеше себе си
в излющени огледала.
В далечното безвремие зачената,
дорасла беше във модерни времена.
Не се котира вечният й ген,
не мутира в кротка адаптация.
Самотна в чуждо ежедневие
разтвори се в лепливата нега
на неразбрано новото безвремие.