Отношенията ни се изчерпаха
като мастило на писалка...
все не ти се вярва,
че свършва (някак мъчително)
винаги по средата
на страницата,
без точка
с недовършена дума
и точно когато повярвах, че
това между нас е като вечността,
скрита в летен следобед.
И сега какво?
Просто ще спра да пиша
като в изчерпана дневникова емоция?
Дали е тъмна нощта
на оранжево-мъдър
следобед?...