автор: Albatros

За теб се барнах цял във тропикал.
Бях турил и обувки – свинска напа.
Едно такси ме пръсна с рядка кал.
През локвата край мен и бус прецапа.

Букетчето зюмбюли изтървах.
И джиесемът в шахтата се срина.
Дъждът переше фугите на Бах
в олуците – като през окарина.

Понеже цял ден кара на вода,
един пиян вдърви се като талпа.
А банкоматът светеше в дъжда
и пръскаше сребро върху асфалта.

Жена придърпа вейнато перде.
И дограмата с нервен жест заключи.
А ти на среща с мене не дойде.
На спирката се сгуших като куче.

И ти от мен отиде си, нали?
Без теб люти в очите ми тютюна.
И нека в твоя сън дъждът вали –
дъждът, във който аз не те целунах.

15 юни 2012 г.
22 ч., гр. София