В жесток двубой със ветровете -
под самия връх, над сипея -
бе оцеляла само тя,
старица клонеста - дивачка круша.
- До ствола и бодлив
не се докосна никой.
-Стипчивите и плодове
отбягват прегладнели зверовете!
- Нещастница безрада, клета,
едно гнездо в клоните си не усети!
Тъй в завета на нейната борба,
клюкарстваха две туфи клек.
Но там, където
с гърдите си бе заслонила
полянката от суховея,
на припек сред треви зелени -
сновяха весели калинки,
цъфтяха царствени иглики
и лъковете късаха щурци.
И мен от хаоса укри.
Какво природно съвършенство
на постоянна саможертва
за другите! И без отплата!
В единоборството високо,
единствено с горчиви сокове
отплащаше и се земята.