автор: erka

Тази среща не е случайна.
Имам толкова много
неща да ти казвам,
но погледни във дланта ми -
тази среща
е едно отклонение
от онази черта,
която дълбае
на живота ми
плътното зрение.

И е толкова фина и кратка.

Твърде кратка,
за да стигне за думите.
Твърде кратка
да събере всички погледи.
Твърде кратка
да я превръщам във обич.

Не. Това не е хиромантия.

Просто знам, че
всяка обич намерена,
някой ден съвсем неусетно
придобива статут "притежание"!

...а тази среща не е случайна...
За това вървя,
но не стигам.
Нека пътят ми бъде невинност
с онова детско незнание,
все едно
към залез или към изгрев,
дори безпосочно,
съвсем като вятър...
Всяка стъпка във непознатото
предполага движение.

За това, остани,
остани си загадка!

Разчертавай в дланта ми
свойте пътища кратки -
само така
ще те имам до края...