автор: osi4kata

Дон Кихот по принцип не умира,
просто се превръща във нормален..
Гражданин, подрънкващ със синджира.
Донко Хотов - образец квартален....
Жени се за свойта Дулсинея,
преди това успешно я развежда.
Има няколко деца от нея -
насинджирени са,
барабар с надеждата.
Мелниците.. Кучета ги яли!
Нека да ги бие, който иска.
Музика и танци! Карнавали...
Досието трябва да е чисто!
Дон Кихот си размени доспехите
за четирсет инчов телевизор.
Върху кожата на Росинант изтегнат,
гледа втренчено. Дори не мигва.
Санчо Панса точи нож за сирене
и вари пърцуца във гаража.
Време за живот, не за умиране.
Нито копие, ни истина са важни!
„Да живее, Санчо, Свободата!“-
Донко Хотов пие пета чашка.
А под него Росинант се мята...
Канапе от кожа със опашка...

Дон Кихот по принцип не умира.
Святата му лудост го напуска.
Хвърля и доспехи, и рапира.
Пуканки със дабъл батъ(р) хруска.