автор: Myfina

Някой ден аз ще стъпя на пръсти,
ще повдигна със поглед тавана,
ще си сложа крилете откъснати,
и ще летя в стил на „дим да ме няма“.

Закачливо ще дрърпам олуците -
в ритъм на „Тръгнал кос...“ да ми пеят.
И всички хремави, ланшни капчуци
след припева знам, че ще онемеят.

Ще издрасквам пресипнало
всеки стих омърлушен -
една усмивка не стига.
Нека „Тръгнал кос...“ да послуша.

С летния дъжд ще играем на вързано и
естествено, знам, че той ще загуби.
Само че вече ще трябва да бързам –
това ще се случи, ако се влюбя.