автор: batteria

Риба съм,
и искам да спра да дишам,
да си отскубна хрилете,
да остържа люспите,
да си махна единственото
предсърдие,
и единствената камера,
от която кръвта ми
студено се завърта в кръг,
да си измъкна очите
през зениците
да ги обърна
навътре...
И се моля,
когато го направя,
когато извадя от гърдите си
малката и остра
кост
и се пробода,
не се обаждайте
по телеграфа,
телефона,
с телеграма на небето,
не искам нито един ангел
да си реже вените
заради мен.
А и нищо,
че на небето
няма бръсначи.
Разбере ли
небесното войнство,
че отказвам
този скелет,
това еднокамерно
сърце,
огледални люспи,
веднага ще намерят...
Ако трябва ще го създадат
бръснач -
за кръвопреливане,
ще се разплиска
като локва
небесното войнство
да ме спаси.
Така че,
без излишни движения.
И без това
нямам никакво
намерение да разказвам
после...

Ни-как-во.