автор: petia_bozhilova

Yo siempre mis palabras he seguido.
Andando, navegando y volando
Pero se han parado ya mis guías.
Hoy sus zapatos se están atando.


Parece que no saben esos pobres
a dónde ir, así que en mi carrera
detrás de mi bastón iré ahora-
y que me lleve él a dónde quiera.

Y, antes que mi frase se vuelva vaga
os digo a voz alta una cosa:
-La ruta del bastón nunca es larga,
¡que bien que pasa cerca de vosotros!

Rajsun



На приятелите

Цял живот по думите си ходя.
По вода, по суша и по въздух.
Ала нещо спряха да ме водят.
Сигурно обувките си връзват?

И понеже идва ми наум, че
може би не знаят накъде,
аз ще тръгна след едно бастунче-
пък където то ме заведе!

И докато съм си на акъла,
искам да го споделя на глас:
-Пътят на бастуна не е дълъг,
но добре, че мина покрай вас.

Райчо Русев-Райсън