автор: ATOM

От пустошта ми полетя
една звънтяща чучулига
и са се ширнали жита -
додето погледът не стига,
а може би и мисълта
се губи в златните филизи -
това е края на света
и от пределното излизам...

Тънеят плътните влакна
на казуалностите земни...
Последват пръски тишина
на фон от бледна неизменност,
която чувствено зове
Исуси, Фебове и Кришни,
но в тишината боговете
са решително излишни.