автор: jollyroger

на С...

Не казвай нищо!.. Прегърни ме само
и ако можеш, просто поплачи
във срещата на мъжкото ми рамо
със Болката от твоите очи...

И нека не проклинаме Съдбата
(известна със капризният си нрав!..)
и нека да надмогнем суетата,
че всеки пак по своему е прав...

Щом Времето не можем да обърнем,
а Бог забрави нашият адрес-
как чувствата тогава да си върнем
отново за да изживеем днес!..

Животът на прощален пир прилича,
Желанията- на последен тост,
а тъй обичах аз да те обичам
и не желаех само да съм гост...

Сгрешихме вярно някога- от глупост,
но вече поумняхме и сега
не можем със предишната си лудост
с Живота да си правим пак шега!..

... Обърканите сънища ни следват,
остават като сенки през деня-
желания безумни ни обсебват,
кошмарите не свършват със съня,

но тоя Бряг пустинен край скалите
и днес е тъй примамлив като блян
и все така заливат ни вълните,
и пак Грехът е само пожелан...

Не казвай нищо!.. Просто прегърни ме
и ще си спомня, вярвай ми : защо
желаех те по мъжки (обяснимо!),
а с пиетет те гледах като Божество

и не докоснах тръпното ти тяло,
а днес е късно даже за мечти,
и за желания безумно закъсняли...
Не казвай нищо!..
                              Просто замълчи...

... А чайките крещят над необята
уверени във своите крила
и корабите със попътен Вятър
отплават във вечерната мъгла...

д-р Коста Качев