Стига ми да съм слънцето в косите ти,
ласките му нежни цяла зима.
Пейката навън е просто скута ми,
който много ти отива.
Стига ми да съм пролетта в очите ти,
дето видиш пъстро да е мое.
Черешово да лепна по небцето ти,
да засищам глад и жажда твои.
Стига ми да съм море по кожата ти,
което ти целува всяка пора -
щом си дойдеш в мен, като вълшебница,
да отмивам всичката умора.
Стига ми да съм липов аромат,
прозореца си щом отвориш вечер
и клепките последна, да затварям аз -
нищо, че си толкова далече.