Отпаднал си от някаква беда!
Не е ли все пак простичка шега!?
Стоиш настръхнал - чакаш и смъртта,
а то е камък, спира ти дъха!
А някакви невидими души
обичат да си правят хитрини,
шептят ти всякакви измислени неща,
но те несбъднати остават за сега.
Със страх се пълни твоята душа,
не си осигурен за Вечността.
И всеки ден въпроса си стои:
Ще ме отминат ли сегашните злини?
Изпълнен свят със хиляди лица:
едните крачат смело в утринта,
постигат своите най-истински мечти,
владеят странно всичките пари!?!
А колко много плачещи души
не смеят да разкажат своите беди.
Те кротко си търпят гнева.
Умират бавно, плащайки греха...
А ние сме еднакви по тела!
Да разделим по-братски земната храна!
И всеки да живее в чистота,
облечен с нови дрехи за деня!