автор: Marisiema

Отминаха дните ни вече.
Краката не слушат, болят.
Изтръпват ни вечер ръцете.
Очите примигват, сълзят.

И само сърцето не спира
все тъй по младежки да бди.
Тупти и нестихващо нощем
ни връща във детските дни.

Отново сме там, на полето
сред птичите песни в съня
и вкусваме мириса нежен
на билки и сочна трева.

Политаме боси на воля,
безгрижно, с човешка искра.
Зеления пух на тревите
очаква ни с нежна роса.

Звънят горе чанове медни,
пролайва и куче-пазач.
Кон цвили, изплашен от нещо.
Почуква със клюна кълвач.

Там птиченце нежно извива
глас звучен сред куп дървеса.
притичва сърненце красиво
и тръска страхливо глава.

И всичко е толкова свежо,
красиво и мило в мига.
О, минали детски години...
Отронва се топла сълза.